Авторското право се закриля, докато авторът е жив, и седемдесет години след това
Райна АНГЕЛОВА
27 март 2008 г.

  NBU.jpg

Описаният по-долу случай вероятно е известен в колегията, но тук се спираме отново на него, защото в известен смисъл той излиза извън рамките на своята конкретност. С неговото развитие се оформиха въпроси, които  принципно се нуждаят от решение, за да се избегне повтарянето на подобни казуси, по-нататъшното мултиплициране на проблема и възможността да се спазват, ама не съвсем, изискванията на закона и действащата у нас нормативна уредба. Конкретният повод е жалбата на  арх. Людмила Павлова за нарушаване на авторските й права върху сградата Нов български университет, бивше АОНСУ в гр. София. Става въпрос за преустройство и разширение на библиотеката на Нов Български университет, проектирано от арх. Милена Нанова без знанието и съгласието на арх. Павлова. По този повод на 13.08.2007 г. арх. Людмила Павлова подава жалба в  съсловната организация, позовавайки се на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, според който КАБ оказва „съдействие за защита на авторските права” /глава II, чл. 5, т. 5, т. 1/.

Комисията по дисциплинарно производство на КАБ с председател арх. Йордан Стефанов разглежда случая на свое заседание от 25.01.2008 г. Материалите са предоставени на юрист Маргарита Светославова, която се запознава основно със случая и прилага експертно становище. Според него всеки автор първо трябва да докаже авторството си върху дадено произведение /както е разпоредено в чл. чл. 5 и 6 от ЗАПСП/ и да представи идентифициращи факти за това. Съгласно чл. 27, ал. I от ЗАПСП “авторското право се закриля, докато авторът е жив, и седемдесет години след неговата смърт”, припомня юристката.

В случай, че горните условия са изпълнени, можем да говорим за нарушаване на авторски правомощия, ако има ново допълнително строителство във вече изграден архитектурен обект и това е направено без разрешение от проектанта на обекта. Съгласно чл. 15, ал. I, т. 5 от същия закон авторът има право да изисква запазване целостта на произведението си и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство, добавя юрист Светославова.Тъй като става дума за вмешателство и ново строителство при наличието на вече завършен архитектурен проект, в случая чл. 24, ал. I, т. 15 от ЗАПСП няма приложение, защото не се касае за реконструкция. Друг текст от Закона повелява, че “свободното използване на произведение е допустимо само... при условие, че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.”Нарушителят на авторското право не може да се позове на разпоредбата на чл. 15, ал. II от ЗАПСП, според която: “Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби.” Защото в същото време действаща разпоредба е вземане на съгласието на автора (чл. 35 от Закона)! След запознаване с материалите по делото и предписанията на юрист Маргарита Светославова, Комисията по дисциплинарно производство към КАБ излиза с окончателното си становище: Арх. Людмила Павлова действително е автор на цитираната сграда по част Архитектурна. Това е видно от представените материали и копие на чертеж, съгласуван от СГНС Управление “Архитектура и благоустройство” на 31.01.1968 г. Арх. Милена Нанова е проектирала “Преустройство и разширение на библиотеката на НБУ”, с възложител Нов български университет – гр. София, и проектът е реализиран. Договорът за проектиране на преустройството е от 01.06.2005 г., със срок за изпълнение април 2006 г. и е регистриран в ОК на КАБ – София. Арх. Милена Нанова е проектирала преустройството без знанието на носителя на авторските права на сградата, с което не е спазила изискването на чл. 20 от действащия по това време Кодекс за професионална етика, който гласи: „Архитектът няма право да изменя съществуваща сграда или проект преди да се убеди, че носителят на авторските права знае за новото възлагане”. С това арх. Милена Нанова е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 32, ал. 2 от действащия по същото време ЗКАИИП, неспазвайки Кодекса за професионална етика.

Обаче жалбата, подадена от арх. Людмила Павлова срещу арх. Милена Нанова за извършено нарушение, е от 12.08.2007 г. - т.е. повече от една година след проектирането на преустройството. Във връзка с това и в съответствие с действащата в момена нормативна уредба, Комисията по дисциплинарно производство на КАБ взима своето решение:

Уведомява арх. Милена Нанова, че е извършила дисциплинарно нарушение. Не образува дисциплинарно производство по жалбата от арх. Людмила Павлова, тъй като е изтекла повече от една година от извършване на нарушението. Това решение е базирано на чл. 33, ал. 3 от ЗКАИИП, който гласи: “Дисциплинарно производство се образува не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.” С други думи – виновни има, ама ще бъдат наказани...друг път. Така делото по жалбата на арх. Людмила Павлова срещу арх. Милена Нанова приключва. Приключва, ама не съвсем!

Арх. Людмила Павлова не е удовлетворена от решението на КДП към КАБ и продължава да търси правата си. Тя е подала възражение и вече трети месец чака нов отговор от колегията в защита на авторските си права. Прилага и становище на Комисията по нормативна уредба и авторско право към УС на САБ, подписано от съпредседател арх. Бисера Рибарова. Според него: „След изграждане на обекта се устяновява, че същият се атакува от други архитекти в нарушение на ЗАПСП, без авторът да е уведомен. При проектирането и изпълнението на преработката са нарушени фасадите, не са спазени правилата за противопожарни строително-технически норми и са осъществени нови пространства и функции. Всеки нов строеж във и около университета по закон трябва да се възложи и да се изготви от автора. Собственикът трябва да иска разрешение за използване на авторския архитектурен проект, по който е изграден обектът, но и трябва да уведоми автора за своето намерение и да го покани за изработване на проекта”. Становището е, че авторското право на арх. Л. Павлова върху проекта на сградата на Нов български университет е нарушено с последващо използване на проекта пред 2005-2006 г. от арх. Милена Нанова, за което не е предоставено писменото съгласие на автора.

Отговорът на въпроса идва и с резолюция на заместник-министъра на културата Явор Милушев. Той е кратък и ясен: „Отказвам да образувам административно-наказателно производство за административно нарушение по чл. 97, ал.1, т. 11 от ЗАПСП срещу арх. Милена Нанова”. Причината за отказа е вече познатата – изтекла е повече от една година от извършването на нарушението.

Арх. Людмила Павлова обаче продължава да пита: Защо на практика няма защита на авторските права на архитектите? Членовете на Камарата нямат достъп до регистъра на сключените договори (поради поверителност на информацията), и по правило не могат предварително да разберат кой, кога и на кого се кани да наруши авторските права. Служителите, които вписват договорите за проектиране на пристройки, надстройки и пр., по правило не могат да откажат да впишат такъв договор.

В същото време арх. Павлова цитира писмо на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов до главните архитекти на общини и райони за превантивен контрол по спазването на Закона за авторското право и сродните му права при съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти:  „На основание § 18, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията и предвид обстоятелството, че произведения на архитектурата (и/или части от тях) са обекти на авторското право - при наличие на съмнения и доказателства за нарушения на ЗАПСП, да не се съгласуват и одобряват инвестиционни проекти по реда на чл. 141, ал. 1, чл. 142, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 на ЗУТ. Предварителното съгласуване на тези проекти от автора на архитектурното произведение (първоначалния проектант) може да бъде превантивна мярка против подобни нарушения”.

Във възраженията си арх. Л. Павлова уточнява: арх. Милена Нанова е извършила дисциплинарно нарушение, но не е образувано дисциплинарно производство поради изтичане на повече от една година от извършване на нарушението /съгласно чл. 33 ал. 3 от ЗКАИИП/, като за начална дата се смята въвеждането на договора в Камарата с посочени срокове за изпълнение. Договорът на Нанова за проектиране на преустройството е от 01.06.2005 г. със срок за изпълнение април 2006 и е регистриран в ОК на КАБ – София. Тя е проектирала преустройството без знанение на носителя на авторските права на сградата, но в същото време носителят на авторските права няма как да разбере, че е сключен такъв договор. Така се завъртаме в един порочен кръг, който завършва с отказа да се образува дисциплинарно производство поради изтичане на една година от извършеното нарушение. Арх. Павлова намира още едно несъответствие - проектът за пристройката на библиотеката в Нов български университет е получил строително разрешение на 1 август 2006 г. (по нейна лична справка от Община Овча Купел и от директора на стопанския отдел на НБУ), а реализацията приключва в края на февруари 2007 г. Тогава коя от всички дати трябва да се приеме за начало на извършване на нарушението? Дали датата на въвеждането на договора в Камарата с посочени срокове за изпълнение /и кой има достъп до тази информация/? Дали датата на получаването на строително разрешение? Или може би датата на крайната реализация на проекта? А защо не и спрямо „двата месеца от откриване на нарушението”, т.е. моментът, когато авторът е установил, че е ограбен и е потърсил правата си!Ако така се опазват правата и на останалите защитени авторски произведения, то аз сега ще издам и ще се подпиша като автор на „Диви разкази” на Николай Хайтов, а Здравец Хайтов може би ще разбере за това една година по-късно...!Въпреки цитираните становища и решения, на описания по-горе казус все още не е поставена точка, смята арх. Павлова. Според юристите при условие, че между  автора-проектант и нарушителя на авторското право не може да се постигне решение по пътя на споразумителни преговори, то спорът може да бъде отнесен за решаване по съдебен ред. Това е въпрос на бъдеще, но останалите въпроси, които този случай поставя, ще продължат да чакат своето решение в професионалните среди и в регламентиращите документи.Вестник „Арх & Арт борса” е готов да публикува и други мнения по поставения тук проблем /а и не само по него/. Целта не е да ставаме съдник за възникващи професионални спорове, а да поставим на широка дискусия проблемите, с които членовете на колегията се сблъскват в ежедневната си практика. Вашите мнения и позиция са важни за подобряване на условията за творческа и професионална работа в архитекурната общност и за отстраняване на евентуалните пропуски в действащото законодателство.



Copyright © 2007, Arh&Art     Powered by PHP Site Management System